Защо младите са все по-бедни? Ако сте родени между 1980 и 2000, прочетете това! Няма да ви хареса

Защо младите са все по-бедни? Ако сте родени между 1980 и 2000, прочетете това! Няма да ви хареса

Advertisiment:

Ако сте родени между 1980-та и 2000-та година, то вие сте част от генерацията на така-наречените “Милениали” от английски език Millennilas. Дали  „Хилядолетниците – Милениалите” действително са борци за екология  и защо и как бива манипулирано тяхното потребителско поведение ?

Генерацията, която е родена между 1980 и 2000 година бива наричана по различен начин.

Advertisiment:

В голяма степен нейното появяване е свързано и с налагането на мегатренда Дигитализация и може би най-сполучливото определение за нея е: родени след компютъра (After PC).

Други определения свързват тези млади хора с 2000 година и ги сочат като Милениали, Хилядолетници, Генерацията „Y”. Според целите, от мощните медии им се приписват различни характеристики – мързеливи, лениви, непукисти, креативни. Съществуват цели разкази за това колко екзотична е тази генерация. Те се фабрикуват от анализатори на пазари, агенции за проучване на общественото мнение. С времето тази мощна пропаганда е успяла да ни внуши, че това са хора, чийто вътрешен часовник цъка съвсем по нов и различен начин от този на техните родители. Особено голямо внимание се отделя на историята, формулираща тази възрастова група от млади хора, като определен сегмент от пазара – като обособена група от потребители. Развиват се теории, че потребителските предпочитания на Хилядолетниците съществено се различават от тези на предшестващите ги генерации, което е довело до икономически преобразувания. Това е принудило много фирми да променят своята производствено пазарна концепция, за да се приспособят към променената бизнес среда?

Теориите приказки в тази насока отиват до там, че младите хора, родени след компютъра, са носители не само на нови потребителски навици, но те са променили в голяма степен и стойността на потреблението като такова. Според тези теории за младите хора, наричани хилядолетници, първостепенно значение добива смисълът на потреблението, като за тях централна роля придобива неговият екологичен смисъл. С новите покупателни приоритети на Милениалите се обясняват пласментните затруднения на топ компании със статут на Бранд, като Harley Davidson, Heineken, Nestle. На тази генерация с лекота се приписва, че има по-различно, дезинтересирано потребителско отношение към ползването на хотели, притежаването на собствени жилища и автомобили. Или, че към този вид потребление те не изпитват желание или мерак. Много лесно е да се лансират и дори натрапват подобни изводи, но не е така лесно да бъдат доказани.

Трима икономисти от Федералния Резерв (Централната Банка) на САЩ, Christopher Kurz, Geng Li и Daniel Vine са пожелали по-детайлно да разберат,  дали в действителност Хилядолетниците са по-различни, както твърдят много медийни съобщения. Те са провели едно обширно изследване, като са сравнили потребителското поведение на Милениалите, с това на техните родители и генерацията на техните дядовци, когато те са били на същата млада възраст, като добре са огледали съответните доходи и имущество на тези генерации във времето. Резултатът от изследването е: Потребителските навици и потребителските предпочитания на Милениалите не се различават от тези на техните родители и дядовци. И  не се забелязват абсолютно никакви отклонения в потребителските предпочитания при закупуването на хранителни продукти, автомобили, жилища и недвижимости.

Но има една разлика между генерациите, която въздейства на тяхното потребителско поведение: Когато родителите и дядовците на Хилядолетниците са били на една възраст колкото тях, те са имали реално повече пари на разположение, от колкото техните деца, съответно внуци днес! Или Милениалите разполагат с по-малко пари отколкото генерациите преди тях.

Този факт означава, че Милениалите не са екологично ориентирани борци, както с охота биват описвани. Според изследването, те се отказват от бръсначки „Жилет“, или специални закуски, не защото намират други продукти по-добри. Те се отказват от скъпи маркови продукти, защото просто не могат да си ги позволят икономически. И автомобилите и моторите не отпадат от листата на младата генерация по екологически съображения, а чисто и просто поради „тънкия“ им портфейл. Поради това UBER и Airbnb са отговор на полупразни джобове, а не последствие от особен технологичен афинитет на Хилядолетниците.

Тази лимитирана джобна ликвидност не води единствено до спадане на продажбите на няколко големи компании. Условията на живот, при които живеят Милениалите имат макроикономически и обществени последствия, защото те подсилват едни дългосрочни социални тенденции. Единствено поради парични ограничения, Милениалите живеят по-продължителен период от време при своите родители и сключват по-късно брак. И те раждат деца също по-късно.

Така например, раждаемостта в САЩ след финансовата криза от 2008 е спаднала значително. Отговорна за това е генерацията, която днес е на 22 до 37 години. Но Милениалите нямат по-малко деца, защото са незрели или са обърнати към себе си и не  искат да поемат отговорност за едно родителство. Те имат по-малко деца защото финансовите им възможности ограничават евентуални желания да имат дете.

Изследването показва, че Милениалите плащат една висока цена да станат възрастни както преди финансовата криза, така и след нея. Независимо, че те са най-добре образованата генерация, техните изгледи за професионално развитие остават мътни. Този, който навлезе в професионална кариера по време на рецесия, трябва да носи дългосрочни негативни последствия. Заплатата е по-ниска в сравнение с такива, които са започнали кариера по време на икономически възход, дори и след десетилетия. Освен това, младежи постъпили на работа по време на рецесия, като тенденция работят за по-малки и безизвестни фирми, които заплащат и по-лошо.

Така изредените факти де факто са известни и преди това изследване на тримата икономисти от ФЕД-а. Но в случая се поставя въпроса защо тази приказка за това, че Милениалите са борци за екология, се лансира така възторжено и е широко разпространена? А в същото време другата истинска история за това, че Хилядолетниците са финансово слаби и губещи стандарт на живот хора, се споменава само в отделни моменти? Изследването изтъква 5 главни причини за тази едностранчивост.

Милениалите, показвани като влюбени в Инстаграм и пиещи Лате Макиато борци за Екология, обслужват екзотичните нагласи на по-старата генерация, която така може да се наслаждава или безпокои за невъзможната младеж. Не става въпрос за обяснения, а за лесно смилаеми капризи. Историята за това, че Милениалите са други хора, помага да се обслужват твърди финансови интереси. Ако Хилядолетниците имат съвсем други потребителски предпочитания, различни от на досегашните консуматори, това разкрива един огромен пазар от услуги за консултации. Това не е предизвикано от недостига на пари на Милениалите. Освен това Милениалите служат за оправдаване на провалите в мениджмънта на много компании. Никой не може да предвиди тенденциите в модата, както и в предпочитанията на потребителя. Естествено не мениждърите и техните стратегии ще са виновни, когато внезапно те се сблъскат с трудности в продажбите.

Но има още две допълнителни, сериозни причини, защо Милениалите биват обрисувани като борци за екология, а не като една генерация заплашена от бедност на възможности за кариера. Големият обществен проблем в някои страни е, че капитализмът вече не спазва своето най-важно обещание. Това обещание е, че на децата животът и финансовото положение са по-добри от този на техните родители.

В САЩ един типичен чиновник печели точно толкова колкото преди 50 години. Във Великобритания заплатите след финансовата криза са спаднали с 10% и все още не са се възстановили. В Япония и Италия реалните заплати стагнират през последните 30 години. И въпреки невероятната мощ на конюнктурата в Германия, реалните заплати там са се повишили след 1991 година само с 10%.

Историята с доброволното въздържане от потребление на Милениалите преобръща с пропагандистки цели цялата причинна връзка. Ако тази млада генерация е отговорна за най-големите проблеми в икономическата система, решението е просто: Тези млади егоисти трябва просто да бъдат заставени да консумират повече. Тази гледна точка е удобно бягство от занимаването с проблеми като стагниращите реални заплати, спадащата вертикална мобилност в обществото и растящото неравенство в него. Много по-лесно е да се представя въздържането на потребление у младите хора, като причина за проблемите, а не като тяхно последствие.

Но Милениалите биват използвани като защитна завеса и на един друг обществен проблем – разрушаване на околната среда. Наложената приказка, че Милениалите са изключително екологично ориентирани е едно добро, успокоително хапче. Когато младите хора се ограничават така в потреблението по екологични съображения, че големите концерни показват отстъпление в реализацията, то те са екологично по осъзнати и по-разумни от предишната генерация. Това пък освобождава другите генерации да се заемат по-сериозно с наболелия проблем за разрушаване на околната среда. Милениалите упражняват доброволно въздържание от потребление, така, че по-старата генерация не трябва да действа. Това е една първокласна схема.

Най-сериозното обяснение за поведението на Милениалите е техният недостиг на парични средства. Само една точка от изброените по-горе отговаря на реалността: това, че Милениалите са Екзотични. Това е така, защото те са първата генерация, която е в по-тежко финансово положение от своите родители. Този неудобен факт, успешно бива прикриван и неправилно интерпретиран с приказката за екологичните потребители.

Успоредно с това, тази приказка за доброволния отказ от потребление на Милениалите служи на различни бизнесинтереси и много важни обществени актьори я използват за бягство от отговорност. Това са симптоми за една дизфункционална система: Стопанството предизвиква екологични проблеми застрашаващи цивилизацията, същевременно мнозинството от младите Възрастни са по-бедни от своите родители. И каква е най-съществената реакция на индустриалните нации? Фабрикуване на успокояващи историйки. По всичко изглежда, бъдещето ще се нуждае от още доста такива.

Kaizer, bradva.bg

По статия на Патрик Хергер от 27.12.2018 в Neue Zuericher Zeitung ,

Advertisiment: