Най-старата лоза на Балканския полуостров (500 години) дава плод в Баткунския манастир „Св. Св. Петър и Павел“

Най-старата лоза на Балканския полуостров (500 години) дава плод в Баткунския манастир „Св. Св. Петър и Павел“

Advertisiment:

снимка: Баткунски манастир „Св.св.Петър и Павел“ – с.Паталеница https://www.facebook.com/groups/180236132488/

„Манастирът трябва да бъде лечебница за човешките души. Това е целта, която съм си поставил от първия ден, откакто съм тук. Като Христови войни ние работим за запазване и усилване на вярата.“

Това е веруюто, което изповядва младият игумен Яков на манастира „Св. Петър и Павел“ край пазарджишкото село Баткун. Всъщност той е първият игумен на манастира от 1977 година насам, когато старият Василий умира.

Advertisiment:

През октомври 2007 г. пловдивският митрополит Николай лично въвежда в лоното на Църквата Яков. Подстригва го за монах в Баткунския манастир и го назначава за игумен. За миналото си в цивилния живот йеромонах Яков, който е на 38 г., не иска да говори. Обяснява единствено, че е от София и преди да се замонаши, е бил цивилен богослов. Завършил е софийската семинария и Богословския факултет. Признава, че е имал бурно детство, далеч от Бога, а вярата го споходила доста по-късно. За свой духовен учител смята митрополит Николай. За всичко се допитвал до него и не предприема каквото и да е начинание без неговата благословия.

Когато пристига в обителта край Баткун, манастирът е запуснат. Старата управа, както се изразява игуменът, е обръщала повече внимание на стопанската дейност за сметка на духовната. Той обаче е решен да промени нещата и да върне славата на основания през 11 век манастир, който е обявен за паметник на културата и е под юрисдикцията на държавата.

Обителта е била възстановявана след два големи пожара във времето през 1657 и 1774 г., когато е изградена на сегашното си място и в сегашния си вид.

Още с пристигането пред манастира първото впечатление, което се налага, е, че портите му са широко отворени. Ако игуменът отсъства, гостите посреща около 50-годишна жена, която се представя за Василка. В разговор обяснява, че се грижи за кухнята и чистотата в манастира, но всъщност е фармацевт по професия. Пестеливо обяснява, че е от Дупница и е била собственик на верига от аптеки. Екскурзия до Божи гроб в Йерусалим я кара да преосмисли живота си. Жената зарязва солидния си бизнес и решава да се отдаде в служба на Бога. Пристига край Баткун няколко месеца след игумена Яков. Не крие, че иска да стане монахиня, но отказва да говори повече за себе си и предишния си живот.

Освен нея и йеромонах Яков в обителта живеят и работници, които се грижат за животните и стопанството, откъдето всъщност идват и приходите.

„Работата не е малко и изисква много усилия и грижи. Имаме крави, телета и други животни. Манастирът разполага и с около 1000 дка земя, която се обработва“, разказва игуменът. Той не крие, че сам сяда на трактора и редосеялката, когато започва селскостопанската кампания.

Това обаче не са единствените му грижи. Чрез спонсори е успял да намери средства и да ремонтира най-старата сграда в манастира. Благодарение на това в обителта вече има приемна и столова, кухнята работи. Предстои подмяна на керемидите на църквата. Игуменът признава, че спонсори не липсват. Показва дарение на масивен, скъп полилей за църквата. Проблематичен обаче ще бъде ремонтът и възстановяването на т. нар. ново крило на манастира, за което ще са нужни милиони, обяснява монахът. То е строено през 30-те години на миналия век от предшественика му игумен Василий. Като се възстанови, там може да се направи малък хотел, ателиета за иконопис, издателство, разсъждава игуменът.

В това крило специален апартамент е имал патриарх Кирил, който често пребивавал в манастира. Именно в Баткунския манастир през 1948 г. представители на новата комунистическа власт принуждават патриарх Кирил да даде съгласие православната ни църква да бъде подчинена на държавната и партийна власт с всички последствия от това. В тези мрачни дни игуменът Василий пък е принуден да подпише документи, че предоставя новата част на манастира на държавата за белодробна болница. Болницата съществува до началото на 90-те години, през които апартаментът на патриарха е бил превърнат в кабинет на управителя, разказва Яков.

По време на събитията през 48-а година е иззет и изгорен и вековният архив на манастира.

Поради това са малко и официалните исторически факти за Баткунския манастир, но те са впечатляващи. Знае се, че когато през 1774 г. започнало възстановяването на обителта на сегашното място, след последния голям пожар, при копаенето из основите излизат стотици човешки кости.

Без да са категорични, историци предполагат, че това са останките на избитите българи при превземането от турците на намиращата се в близост средновековна крепост Баткунион. Освен крепостта в близост се намира и историческата църква „Св. Димитър“, която според учени е строена по времето на Боянската и е обявена от ЮНЕСКО за световен исторически паметник. Факти, които говорят, че манастирът и районът около него са били важен стратегически и духовен център през Средновековието.

В Баткунския манастир своя стая е имал и иконописецът Станислав Доспевски. В обителта той е нарисувал повечето от своите картини и икони. Четири от тях подарил на манастира, които сега се пазят в митрополията в Пловдив.

Според данни на игумена Яков тук около 6 месеца е живял и Васил Левски по времето, когато е обикалял да основава революционните комитети.

Известно е също така, че в двора на манастира расте и най-старата лоза на Балканския полуостров. Преди около 60 години в обителта пристигат руски учени, които правят изследвания на лозата. Те излизат със заключението, че тя е на около 500 години и е най-старата на полуострова. Тя дава плод и сега, въпреки че според игумена има нужда от подсилване.

Не това обаче са основните неща, които радват монаха Яков. Откакто е дошъл в манастира, той отново е започнал да се пълни с хора. Първата голяма проява в обителта била на празника на манастира в деня на светците Петър и Павел. Правели прогнози, че ще дойдат около 200-300 поклонници, а се събрали няколко хиляди. За миналите наскоро Коледа и Нова година стотици миряни отново се събрали в обителта. През почивните дни вече било нормално хората да дойдат да се помолят и да запалят свещ в църквата. Най-много обаче игуменът се гордее със своите духовни ученици, които вече са над 70 от цялата страна. Сред тях преобладавали младите хора, които го търсят не само за духовни напътствия или изповед, а и за нормалните си житейски проблеми. Случвало се е да изповяда вярващи и до 3 часа през нощта, признава йеромонахът.

Източник: „24 часа“

Advertisiment: